18:00 ч. НАИМ при БАН Нови гласове от Европа
април 26, 2025
21:00 ч. пред НАИМ при БАН Литературно четене в движение
април 26, 2025
18:00 ч. НАИМ при БАН Нови гласове от Европа
април 26, 2025
21:00 ч. пред НАИМ при БАН Литературно четене в движение
април 26, 2025

26 април 2025 г. | 19:30 ч.

Национален археологически институт с музей при БАН   

Разговор с

Ю Хуа, Китай

Модератор: Елена Алексиева

 

За първи път в България гостува един от най-важните съвременни китайски писатели – Ю Хуа!

Роден през 1960 г. в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести, Ю Хуа пораства в разгара на Културната революция в Китай. Когато навършва 18 години започва работа в зъболекарски кабинет и това върши в следващите пет години, преди да пробие като писател през 80-те, да се превърне в съвременен класик и един от най-четените китайски белетристи. Ранните му авангардни разкази го нареждат сред авторите, отговорни за либерализирането на китайската литература.

След като излиза вторият му сборник, „Нещо инцидентно“, Ю Хуа съзнателно преориентира стила си от експериментален към реалистичен и особено важно за него става да премести акцентът от жестокостта към състрадателността. Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи „Викове под ръмежа“, „Живи“ (преведен на български от Стефан Русинов и издаден от „Жанет 45“) и „Сю Сангуан продава кръвта си“. Тези произведения, заедно с романа „Братя“, му спечелват още по-широка слава в Китай и в света, както и чести споменавания в букмейкърските списъци с претенденти за Нобеловата награда за литература.

Наред с деветте си белетристични книги, той пише множество кратки есета, мемоари, очерци и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За кратко е колумнист в „Ню Йорк Таймс“, където пише за Китай и разглежда съвременни въпроси като цензурата, корупцията и патриотизма. Важни теми за него също са спомените, историята, обществото, писането, литературата – всички те присъстват и в „Китай в десет думи“ (превод: Стефан Русинов, изд. „Жанет 45“), единствения му есеистичен сборник, който не е издаден в родината му (преди всичко заради първото есе, в което разказва личното си преживяване на протестите на Тиенанмън през 1989 г., едно от големите табута в китайската политическа реалност). Въпреки че по думите на Ю Хуа тази книга е написана за китайски читатели, на оригиналния ѝ език тя е издадена само в Тайван, а от написването ѝ през 2009 г. досега е преведена на повече от двайсет езика.
Запазването на паметта за миналото е особено важно за Ю Хуа – обичайно за романите му е да проследяват съдбата на един или няколко персонажи през различни исторически периоди, а в есетата си той често прави находчиви аналогии между миналото и настоящето, посочва какво е забравено и какво е само привидно загърбено, какво е фрапиращо различното и какво е притеснително еднаквото между епохите. Най-често се връща към епохата на Културната революция, която в интервю за Парис Ривю описва като хаос – „беше трагично, комично, всякакво“. Същевременно Ю Хуа сам признава, че паметта невинаги е надеждна и че понякога в потока на писане границата между документиране и съчиняване се размива.

ВХОД СВОБОДЕН

„Литературни срещи“ са организирани от фондация „Прочети София“.

Визуалната идентичност на „Литературни срещи“ е дело на Костадин Кокаланов от Studio FRANK.

„Литературни срещи 2025“ се осъществяват с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Фестивали“; Министерство на културата и Столична община.

Събитието се реализира в партньорство с фондация „Следваща страница“, Къща за литература и превод, Connecting Emerging Literary Artists - CELA, Европейска комисия, „Съпромат“, Регионален исторически музей - София, Национален археологически институт с музей при БАН, „Щрак“, Swimming Pool, издателство „Жанет 45“, издателство „Лабиринт“.
Гостуването на Анастасия Левкова, Никола Лекич и Тюлин Аркан е инициатива на фондация „Следваща страница“ и е част от проекта Connecting Emerging Literary Artists - CELA, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и от Национален фонд „Култура”.