25 април 2026 г. | събота | 16:30 ч.

Сити стейдж // City Stage

(подлез-НДК)   

 

Втора премиера:

„Интра“ и „Другият сън“

 

Водещ:

Миглена Николчина

С участието на:

Николай Генов и Чавдар Парушев

 

Втора премиера е събитие, в което си припомняме някои важни заглавия от съвременната българска литература. Събираме се, за да поговорим отново за тях, защото значимата литература не е такава само в момента на своето издаване. Никой не чете само нови книги, но всички ние обичаме да разговаряме за книгите, които ни се струват важни. Точно от тази позиция писателката Яна Букова предложи и създаде първата „Втора премиера“ по време на „Литературни срещи“ през 2025 г.

Тази година заглавията избирха Миглена Николчина – професор в Софийския университет, авторка на книги с поезия, проза и теоретични изследвания, заедно с Чавдар Парушев – доктор по теория на литературата и хоноруван преподавател в магистърска програма „Дигитални медии и видеоигри“ във ФЖМК на Софийския университет и Николай Генов – доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. Разбира се, двете книги са свързани с „Дистопии и съпротива“ – тема на тазгодишните „Литературни срещи“.

Тримата автори на книги в поредицата „Човек/Нечовек“ на издателство „Версус“ ще извадят от пепелта романа „Интра“ (1989 г.) на философката Недялка Михова, както и романа „Другият сън“ (2016 г.) от Владимир Полеганов, който не остана съвсем незабелязан, но по мнението на Николчина, Парушев и Генов заслужава много по-голямо признание. Двата романа изследват „изместени“ състояния на съзнанието с произтичащи от това изместване дилеми. Интрийците на Михова са лишени от емоции, но не както е разпространено да се вярва — поради прекомерна разумност, а по¬ради прекомерната си слятост. Непознаващи разделения и повърхности, интрийците са така непосредствено свързани в едно колективно съзнание, че няма защо да общуват. У Полеганов се върви по обратен път – от тъгуващото „разгъване“ на едно единствено индивидуално съзнание – към сякаш същия резултат. Неговият персонаж няма кожа, той е разпръснат. Той е вписан в предметите, а те всичките имат памет, те всичките по някакъв начин мислят: където и да премине той, предметите го попиват; той е в осмоза с тях подобно на лишените от индивидуални граници интрийци и затова изключващ онова „аз и ти“, което прави общуването възможно… Последиците от художествените експерименти на Михова и Полеганов с изчезването на индивидуалната обособеност предлагат възможност за разговор върху днешната ни ситуация на мрежова хиперсвързаност и нейните дистопийни рискове.

 

Повече за участниците:

Миглена Николчина е професор в Софийския университет. Авторка е на книги с поезия („Градът на амазонките“), проза („Билет за Вега“) и теоретични изследвания („Бог с машина. Изваждане на човека“). Изследователските ѝ интереси са в областта на литературните науки, съвременната философия, игрознанието и художествения утопизъм. Под печат е монографията ѝ „Психическа революция на материята. Опити върху Юлия Кръстева“.
*
Чавдар Парушев е доктор по теория на литературата и хоноруван преподавател в магистърска програма „Дигитални медии и видеоигри“ във ФЖМК на Софийския университет. Завършва специалност „Българска филология“ в същия университет през 2008 година, а след това отново там магистърска програма „Преводач-редактор“ през 2010 г.. Защитава дисертационния си труд в катедра „Теория на литературата“ към Факултета по славянски филологии през 2015 г.. Автор е на книгата „Срещучовешкото: Антиутопичният жанр в литературата през ХХ век“ и е носител на наградата за литературна критика „13 века България“ за 2014 г. Научните му интереси са в областта на фантастиката в литературата, киното и видеоигрите.
*
Николай Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 – магистърска програма „Литературознание“ в същия университет. Защитава дисертационния си труд през 2022 година във Факултета по славянски филологии. Изследователските му интереси са в областта на фантастичната литература, дигиталните медии и видео игри. Автор е на книгата „Виртуалният човек: Опит върху фантоматиката” (2022). Негови текстове са публикувани в различни академични списания, сборници и електронни платформи.