25 април 2026 г. | събота | 18:00 ч.

Сити стейдж // City Stage

(подлез-НДК)   

 

„Пророческа песен“

перформативно четене на Снежина Петрова

Звукова среда: Юлиан Стоичков

 

„Беше станало нощ и тя, застинала до прозореца, загледана в градината, не бе чула почукването. Как безшумно мракът превзема черешовите дървета. Превзема и последните листа, а листата не се съпротивляват на мрака, приемат го с шепот.“
━ „Пророческа песен“, Пол Линч

Актрисата Снежина Петрова ще влезе в ролята на Айлиш Стак – главната героиня на романа „Пророческа песен“, майка на четири деца, чийто съпруг е арестуван от „Националният алианс“ – антидемократическа партия, която постепенно завладява държавата и упражнява тотален контрол и терор. Разказът е емоционален, нелинеен, минава през вътрешния свят на героинята, която се бори с мрака, но губи много, твърде много, преди да тръгне към спасението отвъд морето. Чрез различни фрагменти ще чуете за съдбата на децата ѝ – бебето Бен, синовете ѝ – Марк и Бейли – и дъщеря ѝ Моли, която завързва бели ленти (цветът на протеста) на дървото в двора за всеки ден, в който баща ѝ отсъства.
„Пророческа песен“ е книгата, за която ирландският писател Пол Линч получава престижната награда „Букър“ за 2023 г. Преводът на български е на Иглика Василева и е публикувана от издателство „Лист“. Скоро предстои и излизането на още една негова книга на български език.

 

  Откъс от „Пророческа песен“:

„… поглежда към малкия си син, който е все още невинно дете, и съзнава колко е объркана и ужасена, защото проумява как от терора се ражда състраданието и от състраданието се ражда любовта, а с любовта светът може да се прероди, и тя е обречена да види как светът не свършва, да разбере, че е суета да смяташ, че светът ще свърши в рамките на твоя живот, че някакъв неочакван катаклизъм ще го унищожи; това, което свършва, е твоят живот, само твоят живот и нищо друго, а онова, което пророците възпяват, то е същата онази песен, пята и преповтаряна през вековете – господството на меча, светът, погълнат от пламъци, по пладне слънцето потъва в земята и светът е захвърлен в тъма, тогава някое божество, въплъщаващо думите на пророка, ще се разбеснее при тази неправда, ще я премахне и ще се види, че пророкът не възпява края на света, а онова, което е сторено и което ще бъде сторено, и което е сторено на едни, но не и на други, че светът винаги свършва отново и отново на едно място, но не и на друго място, и че краят на света винаги е локално събитие, сполетява твоята страна, идва в твоя град, чука на вратата на твоята къща, а за другите е само далечен тътен и предупреждение, кратко съобщение в новините, ехо от събития, за които вече само се говори…“