24-26 април 2025 г.

Античен комплекс „Сердика“ // Софийското Ларго

(подземно ниво)   

Инсталация на творческия тандем „Съпромат“

Под центъра на тежестта

Откриване: 24 април | 18:30 ч. ☰

 

Сдружение „Съпромат“: Михаела Добрева и Борис Далчев
Куратор: Виктория Драганова
Куратор „Литературни срещи“: Тодора Радева
Авторски текст: Константин Георгиев
Оператор: Стефан Врачев

Фестивалът „Литературни срещи“, чиято тема тази година е „Археология на паметта“, разглежда връзката между индивидуалните спомени и колективните исторически пластове, които се наслояват върху градската тъкан. В този контекст се вписва и художественият проект „Под центъра на тежестта“ на сдружение „Съпромат“ (Михаела Добрева и Борис Далчев), който преобразява пространството на Ларгото в София, създавайки възможност да преоткрием себе си и своята история насред едно от знаковите места в града.
Около Ларгото днес са разположени едни от най-важните институции в страната, а пространството през вековете е било пресечна точка на няколко империи – римската, османската и последно съветската. То носи символна и историческа натовареност на нашето съществуване индивидуално и като общност, както и усещането за значимост във всеки един момент. Но точно тук се намесва ежедневието – унесени в задачи и гонещи времето, ние преминаваме в бърз ход през лабиринта от подлези и аркади.
Това разминаване в самата пресечна точка артистите улавят върху единия стъклен купол в Ларгото, превърнал се за времето на фестивала в tableau vivant (от фр. „жива картина“). По него леко и безшумно се движат проекциите на анонимни силуети, а в тях ясно отекват стъпките на случайни градски минувачи. В самия подлез са разположени няколко постамента, върху които, наместо ценни археологически разкопки, откриваме няколко чифта носени стари обувки. Всички те са придружени от разкази, които наслагват моменти от ежедневието на техните вероятно фиктивни притежатели с важни исторически обрати – от протести до политическа нестабилност.
Потапяйки се в средата на инсталацията, все повече усещаме пространството като символен център на възможните и невъзможни срещи между обитателите на града през неговите различни епохи на съществуване. Но натежава и нуждата да усетим своите място, позиция и избор, които да отекнат в другите. Вдигайки поглед отново към купола и долавайки цялата крехкост на ситуацията, неминуемо възниква въпросът: Колко тежи всяка една от тези стъпки върху нашето настояще?
━ Виктория Драганова

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.