
21:00 ч. пред НАИМ при БАН Литературно четене в движение
април 26, 2025
18:30 ч. Сити стейджДискусия
април 23, 2026
21:00 ч. пред НАИМ при БАН Литературно четене в движение
април 26, 2025
18:30 ч. Сити стейджДискусия
април 23, 2026
23-25 април 2026 г.
Сити стейдж // City Stage
(подлез-НДК)
Фантастичните светове
на Текла Алексиева
Откриване на фестивала и изложбата: 23 април | 18:30 ч. ☰
Въображението на хиляди български читатели е белязано от кориците на „Библиотека Галактика“, нарисувани от художничката Текла Алексиева. През 1979 г. варненското издателство „Георги Бакалов“ започва да издава поредица от произведения на международната научна фантастика, която има огромен успех и се превръща в истински културен и социален феномен. Заслуга за това имат не само произведенията, но и визуалното пресъздаване на темите за утопиите и антиутопиите на миналото и бъдещето, материализма и консумеризма на развитото общество, връзката природа – човек – технология, въпросите за трансцеденталното и въображението спрямо конструкта на политическия и общоприет културен ред.
В залата можете да видите принтове на оригиналните рисунки, използвани за корици на книгите: „Бъдеще несъвършено“, Доминго Сантос; „Допълнителна примамка“, Робърт Йънг; „Второто нашествие на марсианците“, Аркадий и Борис Стругацки; „Гробищен свят“, Клифърд Саймък; „Чоки“, Джон Уиндъм; „Денят на трифидите“, Джон Уиндъм; „Огнен цикъл“, Хал Клемент; „Краят на вечността“, Айзък Азимов; „Звездни дневници“, Станислав Лем; „Експедиции в обратна посока“, Йосиф Несвабда; „Машината на времето“, Хърбърт Уелс; „Големият портрет“, Дино Будзати; „Какво сънуват псиборгите“, Пиер Барбе; „Глиненият бог“, Анатолий Днепров; „Скок над бездната“, Сергей Снегов; „Чужди звезди“, Ерик Симон; Портрети на небесни тела“, Росен Босев; „Отново и отново“, Клифърд Саймък; „Гневът на ненагледна“, Леонид Панасенко; „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс; „Жива душа“, Пер Кристиян Йершилд; „Среща с Рама“, Артър Кларк; „Лявата ръка на мрака“, Урсула Ле Гуин; „Градът“, Клифърд Саймък; „Повече от човешки“, Теодор Стърджън; „Хищните вещи на века“, Аркадий и Борис Стругацки; „Соларис“, Станислав Лем, както и сборниците научнофантастични разкази: „Синият тайфун“, „Тревожни симптоми няма“, „Оринофилм“.
Текла Вилхелм Алексиева е родена на 2 ноември 1944 г. в София. Завършила е Националната художествена академия „Н. Павлович”, София, катедра „Монументално-декоративна живопис“ с проф. Гочо Богданов. Работила е в областта на живописта, гоблена, монументалните стенописи и илюстрацията, прави печати, гоблени, анимационни филми. Създадените от нея картини са малко на брой, но днес са станали емблематични и са собственост на СГХГ и други колекции. От 1974 г. участва в редица общи художествени изложби в България и чужбина, в които проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейната модерна, фотореалистична трансформация.Става известна с оригиналните корици, които създава между 1979 и 1989 г. за книгите от научнофантастичната поредица „Библиотека Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. Текла Алексиева има принос към научната фантастика в България, като участва в инициативи на Клубовете на научната фантастика в България и Клуба на българските художници-фантасти „Васил Иванов”. През 80-те години Текла Алексиева илюстрира и кориците на поредицата „Еко“ и библиотека „България“, работи и по дизайна на учебници. Печелила е награди от изложби на илюстрации в България. Член на Съюза на българските художници.
ВХОД СВОБОДЕН
„Литературни срещи“ се организират от фондация „Прочети София“.
Визуалната идентичност е дело на Studio FRANK.
Събитието се реализира с финансовата подкрепата на Национален фонд „Култура“, Столична община и Министерство на културата.
Гостуването на Саяка Мурата се осъществява и със специалната подкрепа на издателство „Колибри“.
Партньори на „Литературни срещи 2026“ са фондация „Следваща страница“, Къща за литература и превод, Посолство на Ирландия в България, Посолство на Япония в България, издателство „Колибри“, издателство „Жанет 45“, издателство „Лист“, Credo Bonum и Народен театър „Иван Вазов“.

