24 април 2026 г. | петък | 20:30 ч.

Сити стейдж // City Stage

(подлез-НДК)   

 

Четене на съвременни български поети

Поезията като съпротива

 

С участието на:

Йордан Ефтимов, Яна Букова, Мария Калинова, Димитър Кенаров

Водеща:

Ани Бурова

 

„По самата си природа поезията е предизвикателство към установените начини на възприемане на света. Поетическото слово неизменно е съпротива срещу банализацията на езика, а оттам – и на битието. В своята история поезията често е била и реакция срещу случващото се в света, отпор срещу различните форми на несправедливост и несвобода. В тази вечер ще чуем стиховете на Йордан Ефтимов, Яна Букова, Димитър Кенаров и Мария Каринова – автори с различна поетика и характерно присъствие в съвременната ни литература, в чието творчество съпротивата има различни измерения. Ще имаме възможност и да поговорим дали в какофоничната ни съвременност поезията запазва своята способност да бъде контрапункт и съпротива? Какви са посоките на нейната съпротива днес и какво отличава посланията ѝ сред останалите форми на литературата?“
━ Ани Бурова

 

Повече за поетите:

 

Димитър Кенаров (род. 1981 г.) е писател, поет и журналист. Завършва Американския колеж в София и следва в Университета „Бъркли“, Калифорния. Дипломната му работа върху поезията на У. Х. Одън и Йосиф Бродски е удостоена с три академични награди. Работил е за издания като Esquire, Nation, Foreign Policy, New York Times и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Автор на българските стихосбирки „Пътуване към кухнята“, „Апокрифни животни“, „Разораните градини на любовта“. Автор е на две книги с репортажи и есета „Диктатори, трактори и други приключения“ и „Българската следа“. В негов превод излиза „Крузо в Англия“ – сборник стихове от американската поетеса Елизабет Бишъп.

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Той е поет, литературовед и литературен критик. Доцент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура „Литературен вестник“. Автор е на стихосбирките „Метафизика на метафизиките“, „11 индиански приказки“, „Африка/Числа“, „Опера нигра“ и „Жена ми винаги казва“, „Сърцето не е създател“, „Доказани теории, окончателни експерименти“ и „Преди да измият кръвта“. Автор е на научнопопулярните книги „Антична литература“ и „Модернизъм“, както и на монографиите „Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов“ и „Двойното дъно на класиката“. Редактор е на „Увод в литературната теория“ на Тери Игълтън и на сборника „Литературни култури и социални митове“. Йордан Ефтимов е носител на Национална награда за дебют „Южна пролет“, наградата „Рашко Сугарев“ за разказ, Националната награда „Христо Г. Данов“, Националната награда „Иван Николов“, Националната награда „Христо Фотев“ и др.

Мария Калинова е поетеса и преподавателка в Софийския универститет. Авторка е на книгите с поезия „Окото“, „Подножието на вечерята“, „Слънце-техника“, както и на изследванията „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ и „Екзотопия: За външния контекст на дискурса“. Мария Калинова е създателка и директорка на сдружението „ВС Пъблишинг“ ООД, от което е част и издателство „Версус“. Има докторска степен по история на възрожденска литература, доцентка е по теория на литературата към „Катедра по теория и история на литературата“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Редакторка и заместник-управителка на „Литературен вестник“. Авторка е на монографии в областта на хуманитаристиката, организаторка и един от основателите на интердисциплинарния семинар „Литература и психоанализа“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Асоциация „Българско психоаналитично пространство“. Стипендиантка на Центъра за академични изследвания. Носителка е на наградите „Веселин Ханчев“ и „Владимир Башев“.

Яна Букова е поетеса, писателка и преводачка. Родена е в София през 1968 г. и е завършила класическа филология в СУ. Авторка е на книги в различни жанрове: стихосбирките „Дворците на Диоклециан“, „Лодка в окото“, „Минималната градина“, „Записки на жената призрак“, сборника разкази „К като всичко“, сборника приказки за възрастни „4 приказки без връщане“, романа „Пътуване по посока на сянката“. Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански и арабски, и включени в множество антологии. В неин превод са издадени 12 книги съвременна гръцка поезия, както и за първи път на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и „Питийски оди“ от Пиндар. Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2019 г. и на Националната награда „Христо Г. Данов“.