15 октомври | 18:00 Дискусия: „Писателят, който играе с жанровете, стила, началата“
октомври 15, 2023
4 април | РЦСИ „Топлоцентрала“ Бар Сцена
април 4, 2024

Авторски текстове, вдъхновени от „Ако пътник в зимна нощ“

15 октомври | 20:00

Casa Libri


Автори: Яна Букова, Валентин Калинов, Поли Муканова, Мартин Касабов, Екатерина Григорова, Тодор П. Тодоров

Преди няколко месеца, в рамките на летните „Литературни срещи“, за пръв път се осмелихме да поканим няколко писатели да напишат художествен текст, специално и единствено за едно живо четене по време на събитието. Този опит се оказа и смислен, и интересен, и хубав, затова неговото продължение ще пренесем и в „Литературни срещи есен 2023: 100 години от рождението на Итало Калвино.“ Така „Литературни срещи есен“ ще завършат с четене на авторски текстове, вдъхновени от „Ако пътник в зимна нощ“, които писателите Яна Букова, Валентин Калинов, Поли Муканова, Мартин Касабов, Екатерина Григорова, Тодор П. Тодоров са написали специално за събитието.

Яна Букова е авторка на четири стихосбирки, сборника разкази „К като всичко“ и романа „Пътуване по посока на сянката“. Любовна й към Итало Калвино е поравно на читател и ученик. Смята го за автора, от когото е научила най-много за динамичния потенциал на разказа, математическото изкуство на сюжета и безкрайния хоризонт на литературата.

Валентин Калинов е завършил философия и психология. Автор на „Всички последни неща“ (Жанет45, 2022).
 
Поли Муканова е завършила българска филология в Софийския университет и магистратура по творческо писане. Има бакалавърска степен по „Бизнес администрация“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на СУ. Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (Алтера, 2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаическа книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Преподавателка e по история на книгата, теория на четенето и библиофилство в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
 
Екатерина Григорова е българска поетеса и преподавателка в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Поетичното ѝ творчество включва четири книги с поезия, сред които „Фарадеев кафез” (Жанет 45, 2013), „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014) и „Празна зора“ (Small Stations Press, 2019). Лауреат на множество престижни награди, сред които награда от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”, националната награда „Биньо Иванов“ и др. Нейни стихотворения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.  Новата ѝ книга с поезия „Отвисоко в печката пада дърво“ (Жанет 45) предстои да излезе до края на 2023 г.
 
Мартин Касабов е роден през 1991 г. в гр. Пловдив. Работи като книжар и редактор. Автор на кратки разкази, публикувани в списанията „Страница“ и „Култура“, както и
на рецензии за периодични издания и сайтове като „Портал Култура“ и „Нула32“. Дебютната му книга е сборникът „Когато великани ходеха по земята“.
 
Тодор П. Тодоров е български писател и философ. Доктор по философия и доцент във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на история на философията, теория на медиите и медийната култура, постхуманизъм и митологии на бъдещето. Автор е на книгите „Приказки за меланхолични деца“ (сборник разкази, Сиела 2010), „Винаги нощта“ (сборник разкази, Сиела 2012) и романа „Хагабула“ (Жанет 45, 2022), който печели през 2023 г. Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ на Национален дарителски фонд „13 века България“.
„Литературни срещи“ се организират от фондация „Прочети София“. Есенното издание се реализира в партньорство със Cinelibri и със съдействието на Италианския културен институт в София, Casa Libri и Colibri. „Литературни срещи 2023“ се осъществяват с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“; Столична община, Министерство на културата.