Валентин Калинов е завършил философия и психология. Автор на „Всички последни неща“ (Жанет45, 2022).
Поли Муканова е завършила българска филология в Софийския университет и магистратура по творческо писане. Има бакалавърска степен по „Бизнес администрация“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на СУ. Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (Алтера, 2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаическа книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Преподавателка e по история на книгата, теория на четенето и библиофилство в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Екатерина Григорова е българска поетеса и преподавателка в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Поетичното ѝ творчество включва четири книги с поезия, сред които „Фарадеев кафез” (Жанет 45, 2013), „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014) и „Празна зора“ (Small Stations Press, 2019). Лауреат на множество престижни награди, сред които награда от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”, националната награда „Биньо Иванов“ и др. Нейни стихотворения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици. Новата ѝ книга с поезия „Отвисоко в печката пада дърво“ (Жанет 45) предстои да излезе до края на 2023 г.
Мартин Касабов е роден през 1991 г. в гр. Пловдив. Работи като книжар и редактор. Автор на кратки разкази, публикувани в списанията „Страница“ и „Култура“, както и
на рецензии за периодични издания и сайтове като „Портал Култура“ и „Нула32“. Дебютната му книга е сборникът „Когато великани ходеха по земята“.
Тодор П. Тодоров е български писател и философ. Доктор по философия и доцент във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на история на философията, теория на медиите и медийната култура, постхуманизъм и митологии на бъдещето. Автор е на книгите „Приказки за меланхолични деца“ (сборник разкази, Сиела 2010), „Винаги нощта“ (сборник разкази, Сиела 2012) и романа „Хагабула“ (Жанет 45, 2022), който печели през 2023 г. Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ на Национален дарителски фонд „13 века България“.